Хотелиерство

Анализът разглежда сектора основно за 2018 и 2019 години по две причини. Първата е, че за тези години в статистическите източници има сравнително пълна информация, докато за 2020 г. са посочени само някои показатели, и втората е, че основният фактор, определящ дейността в последните години, е пандемията КОВИД-19.

В структурно отношение секторът е доминиран от микро и малки предприятия, като през 2020 г. около 99 % е делът на микро и малките предприятия, съответно 0,8 % са средни предприятия и около 0,2 % са големи предприятия. Заетите в туристическия сектор са концентрирани основно в подсекторите „Хотелиерство“ и „Ресторантьорство“.

По данни на ЕВРОСТАТ хотелиерството и ресторантьорството генерира над 196 млрд. EUR, като броят на заетите е над 10 млн. души, значителна част от които не на пълен работен ден. Основна характеристика на заетите в сектора е, че работят изключително голям брой работодатели и „неплатени” семейни работници, което се дължи на големия дял МСП в сектора и развитието на т.нар. семеен бизнес, особено за по-малките обекти. На ниво икономически дейности ресторантьорството (код 56 по КИД 2008) е значително по-голямо по брой предприятия от хотелиерството (код 55 по КИД 2008). Ресторантьорството генерира близо два пъти по-голяма добавена стойност, а съотношението на заетите е приблизително 1:3.

България като държава-членка на Европейския съюз се утвърждава като „близка” и леснодостъпна туристическа дестинация, предлагаща усещане за стабилност и надеждност. Улесненият граничен и митнически контрол, свободното движение на хора, капитали, стоки и услуги са предимства за България след присъединяването й към Европейския съюз. Богатият туристически потенциал на страната, основаващ се комбинацията от красива и разнообразна природа, природни феномени, отлични климатични условия, минерални извори, хилядолетно културно-историческо наследство, автентични занаяти и обичаи, вкусна храна и отлични вина, гостоприемство и географска близост до основните емисионни пазари са предпоставка за създаването на атрактивни туристически продукти, привличащи вниманието на различни целеви групи.

България има утвърден имидж на дестинация, предлагаща добро съотношение качество/цена на предлагания туристически продукт, като основните групи са семейства с деца, предимно на море и планина. Други продукти, към които се наблюдава засилващ се интерес са тези на културния, спа/балнео, приключенския и други иновативни видове туризъм.

През последните години (от 2014 г. насам) международният туризъм в България отбелязва стабилна тенденция на постоянно нарастване, както на броя на чуждестранните туристи, избрали България като място за почивка, така и на приходите от международен туризъм в текущата сметка на платежния баланс. Изключение прави  2015 г. и пандемичните 2020 и 2021 години. Всеобщо разпространено сред експертите в туризма е мнението, че понастоящем България се възприема от чуждестранните туристи сравнително положително като нискобюджетна, предимно морска туристическа дестинация, страна с изключителна природа, богато културно и историческо наследство, хубава храна, но същевременно тя се асоциира негативно и с недобро качество на обслужване и недобре развита инфраструктура

България все още не е достатъчно конкурентоспособна на пазара на иновативни туристически продукти. Споделя се и експертното мнение, че тя е по-скоро известна като страна за масов морски туризъм, а популярността на иновативни видове туризъм е все още ограничена, въпреки благоприятните условия за тяхното развитие.

Секторът все още не е достигнал възможностите на зрелите туристически дестинации в Европа и притежава неизползван потенциал и възможности за развитие на туристическата си индустрия с по-бързи темпове спрямо конкурентните европейски дестинации.

За това говорят и все още ниските стойности на важния параметър „Заетост на легловата база“. Средната годишна заетост в последните години, изчислена по данните на НСИ, е около 35 %, а за пандемичната 2020 година едва 11,6 . Статистиката касае само леглата, тъй като не се набират данни по стаи.