Темата накратко

• В България Gen Z може да започва по-късно- около 1999 г., което да се дължи на технологочния лаг
• Според последното преброяване в страната има около 880 хил. души на възраст между 10-24 г.
• Предпочитат повече работа от вкъщи, по-гъвкаво работно време и възможности за развитие

Социологията обича да създава архетипи и може да раздели хората на всякакъв принцип: образование, етнически произход, политически възгледи и прочие. Една от най-популярните разделителни линии е поколенческата. Въпреки термини като милениали, бумъри, поколение Х, Y и Z, академиците и анализаторите рядко се обединяват около тяхното значение.

Според американския център за социологически и демографски проучвания Pew Research честотата, с която се формират поколенията е през около 15 години. Майкъл Димок, президент на Pew, определя границата между две от последните поколения - милениалите и поколение Z, някъде около 1997 г. От къде идва това разделение?

"Oт САЩ" отговаря накратко пред "Капитал" Андрей Илиев, изпълнителен директор на "Лидер Академия", организация за развитие на човешките ресурси. Поколенческото разделение е културен феномен и не бива да се разглежда с твърди граници, а по скоро като начин, по който времето и средата са повлияли на определени групи. Разковничето е "фундаментът на личността" - през първите 14 години от живота, с основен акцент върху първите 7, подчертава Илиев. Това е и причината поколенията да са на около 15-20 години едно от друго.

 

Определящи събития Ключовите социо-икономически събития за поколението Z са приемането на България в ЕС- свободата на движение и работа, финансовата криза, пандемията от ковид, промените в климата. Всички те са основни елементи на средата, в която израства поколението, но съществен е технологичният фактор. Създаването на iPod и iPhone, навлизането на социалните мрежи и интернетът също са определящи за формирането на новото поколение.

Според Илиев в България Gen Z може би започва от по-късно - с родените около 1999 г., тъй като има известно забавяне в сравнение с културните феномени в САЩ и други развити страни. Това е логично, тъй като най-новите технологии навлизат с известно закъснение, но всичко това с годините е условно и акцентът не трябва да бъде там.

Извън статистиката Поколение Z, често наричано и "Zoomers", е важно като демография, защото съвсем скоро ще залее на пазара на труда и ще бъде основна движеща сила в българската икономика. Ако приемем 1997 г. за "граница", повечето от милениалите вече са над 25 годишна възраст.

 

С други думи вече са икономически, политически и социално активни- предполага се, че са преминали през първата си работа, завършили са университет (един на трима има висше) и може би са гласували. Следващото поколение тепърва ще завърши образованието си, ще започне да работи и евентуално да гласува.

Що се отнася до труда, данните не изглеждат обнадеждаващи. Според НСИ към средата на 2023 г. от общо 575 хил. души между 15 и 24 г. едва около 20% са работили или търсили работа през последната година. Данните на годишния доклад за младежта, който се изготвя от Министерството на младежта и спорта, показват, че около 39% работят като персонал в сектора на услугите, търговията и охраната и 20% са с професии, които не изискват специална квалификация.

Според последното официално преброяване в България на възраст между 10 и 24 години са 880 хил. души, което е сериозен спад спрямо над 1.1 млн. души в същата възрастова група преди 10 години.

Нивото на безработица е 11.8%, което е притеснително, тъй като е драстично по-високо от основния дял - 4.6%, но по-проблемен е фактът, че огромна част от младите изобщо не са "икономически активни" според НСИ. Какви са причините? На първо място статистиката може да е изкривена, тъй като не обхваща всички млади. "Поколението използва активно социалните и професионални мрежи при търсенето на работа", споделя пред "Капитал" Милена Вягова, управител на "Ейч Ар Сървисиз", компания за човешки ресурси от Варна. Когато не са регистрирани в бюрото по труда, това не означава, че не си търсят работа.

Друга причина може да е сивият сектор, който е близо една трета от БВП на България. Именно там често биват наети млади хора, които не се водят на договор и им се плаща само на ръка. На трето място може да е липсата на подходящи работни места, тъй като според данни от Националната програма за младежта 2021-2030 г. около 25% живеят в селата, където опциите за развитие са по-малко.

 

Трудно може да се каже какво иска цяло поколение. Професионалистите обаче намират известни прилики. Според доклад на Българската стопанска камара, който изследва поколенческите характеристики на работната сила, по-възрастните акцентират повече на сигурността на работното място, условията на труд и ниски нива на стрес, докато по-младите са по-склонни към разнообразие (да сменят работните места) и предизвикателства. От съществено значение за тях са обучението и кариерното развитие, подчертава докладът. Твърденията, че младите са необразовани и мързеливи са повърхностни и несериозни.

 

Проучване на "Лидер Академия" сред 1200 души също потвърждава резултатите. Над 60% търсят възможности за развитие и растеж. "Друго ключово, което е важно да се възроди в България, са смислените стажантски програми" посочва Андрей Илиев, тъй като над 80% биха изкарали стаж. "Компаниите често заявяват, че нямат време за това - искат директно и наготово, а после се чудят защо след 6 месеца или година ги напускат" заявява съоснователят на организацията с офиси в Гоце Делчев и София.

Гъвкавото работно време и хибридно работно място също са важна част от предпочитанията на Gen Z. Почасовата работа, възможност да се работи на свободна практика, автономността, работата от къщи все повече се търсят от представителите на това поколение. Според специалистите най-добрият модел би бил хибридният - с възможност за дистанционна работа и "плаващо" работното време. Според Иван Господинов, председател на "Образование без граници", младите обаче не си дават сметка, че не е толкова лесно човек да е на такава позиция. "Този тип кариера не е достъпна за всеки на този свят", посочва той.

 

 

За никого не е тайна, че съществува изразено финансово неравновесие между поколенията. Проучване на Гийом Вандербрук от Федералния резерв през 2017 г. в Сент Луис показва, че, докато младите хора са около 25% от общото население, те държат едва около 5% от богатството. Като една от най-бедните страни в Европейския съюз, България едва ли е по-различно.

Според доклада на Българската стопанска камара за поколенческите характеристики около една трета от поколение Z изразяват устойчива нагласа да напуснат страната, да живеят и работят в друга държава. Сред най-предпочитаните са Англия, Германия, Франция, Италия, Скандинавските страни, Испания, Финландия, САЩ, Канада и др. Основните фактори за тази нагласа са именно безпаричието и неудовлетвореност от липса на работа по специалността, както и по-добри условия и повече възможности за придобиване на опит и развитие в чужбина, съчетани и с по-високо заплащане.

Generation Z са склонни в по-голяма степен в сравнение с предходни поколения да поемат риск за смяна на работодател, който не ги удовлетворява или професия, която не харесват.

Според анализа проблем е и т. нар. "отложена зрялост", или късно придобиване на битова автономност. Българските младежи напускат дома на родителите си средно на 30 год. Семейната среда, в която са израснали хората от това поколение, е осигурявала, с известни изключения, свръх защита, грижа и предпазливост от страна на родителите, посочват авторите му. За разлика от предишните генерации, голяма част от поколение Z ще продължи да живее с родителите си. Една от причините може да е чисто финансова - цените когато цената на квадратен метър в София например надвишава средната заплата, възможностите за покупка на жилище не са големи. Инфлацията също така оказа ефект и върху наемите, което допълнително ще затруднява най-младите.

Въпреки това поколението им се ориентира към инвестиции в дигитални активи, като криптовалути, което говори за тяхната предприемчивост и готовност да рискуват.

От милиони на хиляди

Младите от Поколение Z в България се изправят пред редица предизвикателства, но също така предлагат новаторски решения и подходи. С правилната подкрепа и ресурси те имат потенциала да преобразят икономиката и социалната структура на страната. От друга страна, вместо да се хвърлят милиони по програми със съмнителна ефективност, по-добре би било да се помисли за политика, която да предразположи младите българите да останат да работят тук, а не да търсят препитание в чужбина и България да внася работници от трети страни. Ако регистрираният за последните 20 години спад с 20% на младите на продължи, може да няма лесен път обратно - в социално-икономически и демографски план.

 

Източник: Капитал