Бяха представени резултатите от проект „Готови за дигитална трансформация“, насочен към повишаване на дигиталните компетенции на работната сила в 16 икономически сектора

***

• 2 проучвания на международния опит и добри практики в развитието на дигиталните умения и социалното партньорство в областта на дигиталната трансформация;
• 16 секторни анализа на състоянието и потребностите от развитие на дигиталните умения на работната сила;
• 16 секторни методики и програми за неформално обучение и 16 секторни квалификационни рамки за развитие на дигиталните умения;
• 87 стандарта (създадени и въведени в практиката) за дигитална компетентност на заемащите ключови длъжности в предприятията;
• Е-платформа с инструменти за оценка на специфичните дигитални умения, както и 560 заети лица, тествани и оценени за текущите им дигитални умения;
• Е-платформа за обучение, съдържаща 36 е-курса в областта на специфичните за професиите и длъжностите дигитални умения, както и 590 заети лица, преминали тестови обучения.

Това са част от резултатите от осъществения в рамките на 19 месеца (01.12.2021 г. – 30.06.2023 г.) проект „Готови за дигитална трансформация“, изпълнен от Българската стопанска камара (БСК), в партньорство с Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Министерството на труда и социалната политика (МТСП), и финансиран от ОП „Развитие на човешките ресурси. Целта на проекта бе създаване на специфична среда, модели и инструменти за повишаване на специфичните дигитални умения на работната сила в 16 икономически дейности/поддейности по КИД 2008. В него бяха обхванати 104 предприятия и над 800 заети лица от 16-те сектора.

Резултатите от проекта бяха представени на пресконференция днес (27 юни 2023 г.), с участието на: Добри Митрев – председател на УС на БСК, Наталия Ефремова – заместник-главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове, международни програми и проекти" в МТСП и Национален координатор на европейската година на уменията, Томчо Томов – ръководител на Националния център за оценка на компетенциите в БСК, Цветелина Пенева – финансов директор на „Папас олио“, Габриела Чифличка – генерален секретар на „Аплиа България“ – сдружение на производителите на домакински електроуреди в България, Аглика Адамова – ръководител „Човешки ресурси“ в най-голямата верига ресторанти в България – „Happy“.  Модератор на събитието беше Светлана Дончева – ръководител на проекта и директор на Центъра за управление на проекти в БСК.

„През тези трудни, но много вдъхновяващи 19 месеца, заедно с нашите партньори от КНСБ, МТСП, повече от десет браншови организации и над 100 предприятия, успяхме да реализираме дейности, които вярваме, че ще имат силно въздействие върху процесите на пазара на труда. Основният фокус на нашата работа е подобряване на нивото на дигитални умения сред заетите в 16 икономически сектора от българската икономика. Проектът беше създаден в отговор на все по-сериозните предизвикателства, пред които се изправят българските компании по техния път на дигитална трансформация“, каза при откриването на пресконференцията председателят на УС на БСК Добри Митрев.

Според него, внедряването на дигиталните технологии променя не само производствените и бизнес процеси, но и работните места. „В следващите пет години се очаква 60% от професиите да бъдат автоматизирани, което ще рефлектира директно върху заетостта и необходимостта хората, упражняващи тези професии да придобият нови дигитални умения или да бъдат преквалифицирани и насочени към други професии. За да се случи това, всички участници на пазара на труда – публични институции, социални партньори, предприятията и работещите, трябва да обединим енергия и ресурси в един общ план за действие. Само така ще избегнем предричаният от много анализатори сценарий, в който дигитализацията и автоматизацията ще доведат до загуба на стотици хиляди работни места и рязко увеличаване на безработицата. Разбира се, ние вярваме, че това няма да се случи, защото историята е доказала, че всяка индустриална революция е довела до увеличаване на работните места, а не обратното. Различното днес е, че всичко се случва много по-бързо и изисква бързи, навременни, гъвкави мерки, които да обхванат всички засегнати и особено уязвимите групи, които са застрашени от трайно изпадане от пазара на труда“, каза още председателят на БСК.

„Темата за дигиталните умения на работещите днес е 10 пъти по-актуална, отколкото преди 2 години, когато стартирахме процедурата. Тук е моментът да благодаря за далновидността на БСК и тяхното експертно настояване тогава! Благодарение на съвместните ни дейности, днес имаме набор от инструменти, които могат да намерят приложение още днес и се надявам, въпреки бързия темп, с който се развива дигитализацията, тези разработени инструменти да останат възможно по-дълго актуални. Каквото и да говорим, целта ни е една, да направим икономиката си конкурентоспособна, а това не би било възможно, ако работната сила не е на необходимата ниво. Благодаря, че заедно направихме тази важна стъпка, която помага да направим реална рамка както за нивото на дигиталните умения на работещите, така да предоставим реален продукт, който да се ползва за точна преценка на работещите и на мениджърите, а също и за разработване на обучителни програми, които са съобразени с нуждите и потребностите на двете страни“, каза Наталия Ефремова, заместник-главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове, международни програми и проекти" в МТСП и Национален координатор на европейската година на уменията.

„Според проведените в рамките на проекта изследвания, 60% от изследваните предприятия са на ниско и умерено ниско ниво на дигитализация. Налице са значителни различия според големината, собствеността, технологичната зрялост и регионалното местоположение на предприятията. Само 16% от предприятията разполагат с дългосрочни стратегии и ресурсно обезпечени програми за дигитална трансформация. 84% от анкетираните посочват, че в момента техните предприятия имат други неотложни приоритети. Основните затруднения в дигитализацията са свързани с финансиране, човешки капитал, технологична зрялост, незаинтересованост на предприятията и ниска мотивация на персонала. Обръща се повече внимание на технологиите, но не и на хората. Само 15% от предприятията, проучват и  оценяват въздействието на новите технологии върху нагласите, уменията, условията на труд и трудовите отношения“, сподели пред участниците в пресконференцията Томчо Томов – ръководител на НЦОК (БСК).

Той представи разработените в рамките на проекта електронни инструменти за оценка на дигиталните умения и компетенции. Единият инструмент е за самооценка (в съответствие със стандарта за съответната ключова длъжност или професия), а вторият инструмент е за оценка на дигиталните компетентности чрез два въпросника: 1. Тест за оценка на базови дигитални компетентности (затворени въпроси с по три варианта на отговор) и 2. Въпросник за оценка на нивото на владеене на специфични дигитални компетентности (по избор от списък на 20 специфични компетентности). Нивата на владеене се оценяват по скалата „основно – средно – напреднало – високо професионално“, а след приключване на тестването системата генерира доклад за резултатите от оценката/самооценката, като графично се представя притежаваното ниво на дигитална компетентност.

В рамките на проекта 560 заети лица преминаха през оценка/самооценка на дигиталните умения и компетенции. Резултатите от тестването показват, че всеки трети има посредствено ниво на базови умения, свързани с ползването на широко приложими софтуерни продукти, като Windows, Word, Excel, PowerPoint, работа с е-поща Outlook, работа в Internet, работа с дигитални платформи за комуникация. Около 70% от заемащите ключови длъжности не покриват стандартите за дигитална компетентност, изисквани за тяхната позиция.  22% от изследваните лица (почти всеки четвърти) притежават най-ниското, основно ниво на дигитална компетентност. Това ги прави неустойчиви и уязвими към технологичните промени, поставя ги в „дигитална изолация“ и ги застрашава с изпадане от пазара на труда. Най-високи дефицити в дигиталните умения са констатирани в областите (по ЕР DigComp): „Създаване на дигитално съдържание“, „Безопасност“, „Решаване на проблеми“, „Комуникация и сътрудничество“ .

„Дигиталната трансформация се отразява върху пазара на труда. Технологиите ни свързват, но и технологиите ни делят! Дигиталното разслоение е факт, който не може да бъде пренебрегван. То е последствие от социалните и икономически неравенства, но взаимодейства с тях и ги усилва. Около 30% от работната сила са застрашени от изпадане от пазара на труда или понижаване на пригодността за заетост“, обобщи Томчо Томов. Според него, българската икономика изостава в дигиталната трансформация и това отслабва нейната конкурентоспособност. „За да се преодолее тази тенденция, особено внимание трябва да се отдели в насърчаването на инвестициите и подпомагането на достъпа на МСП до съвременни технологии. Образованието трябва да се отвори към бъдещето и да даде приоритет в развитието на т.нар. STEM и други мултифункционални умения. Работодателите трябва да прилагат много по-ефективни системи за обучение, стимулиране и подпомагане на прехода към цифровизирани работни места“, препоръча Томчо Томов.      

„В нашия бранш работим с много млади хора, които на практика се раждат с дигитални умения. Няма дигитално устройство, чийто функции да не могат да усвоят в рамките на 30 минути, дори без да четат инструкциите. Но проектът ни показа, че те имат много добри базови дигитални умения, но и огромни дефицити, когато се налагат по-задълбочени дигитални умения. Чрез проекта си помогнахме да направим качествен анализ и реална оценка на ситуацията, както за нашите служители в заведенията, така и в администрацията. Гледаме с устрем към дигиталната платформа за нови обучения“, сподели Аглика Адамова, ръководител „Човешки ресурси“ в „Happy“.

„Обикновено се смята, е дигитализацията в нашия бранш е на ниско ниво, но това не е така. През последните години се инвестира много в закупуването на нови машини, за които дигиталните умения на служителите са необходимост, без която не можем. Няма да крия, че в началото колегите подходиха със страх от тестването, мислейки си, че това ще рефлектира върху работните им места. То наистина рефлектира, но в положителна насока. Сега обученията се възприемат като елемент на игра и не се търсят еднократно, а непрекъснато, защото и мениджмънта и колегите надолу по веригата виждат ползите“, разказа Цветелина Пенева, финансов директор на „Папас олио“.

„Безспорно дигитализацията наред със зелените политики е гореща тема, макар че въобще не е нова. Необходимостта от дигитализация на предприятията е факт, обусловен както от бързото развитие и разпространение на цифровите технологии, така и от възможностите, които те създават за увеличаване на конкурентните предимства на компаниите. Особеност на сектора в България е, че освен малките и средни предприятия, той е в представен от големи предприятия с европейски и глобални операции. Това до известна степен обуславя резултатите от изследванията, демонстриращи високото ниво на дигитализация в сектора: 56% от участниците заявяват умерено високо ниво на дигитализация и 18 % -високо ниво. Очевидно това са много добри резултати, още повече че компаниите продължават да инвестират в дигитализация на процесите си. И все пак, когато говорим за пречки пред дигиталната трансформация, 60 % споделиха като такава недостатъчната квалификация и умения на служителите. И именно това е сърцевината на проекта, “Готови за дигитална трансформация“- оценка на наличните и необходимите дигитални умения на работещите в предприятията и изработването на инструменти за преодоляването на дисбалансите, които в крайна сметка резултираха в набор от обучения, съобразени с нуждите от дигитални умения за ключовите длъжности в сектора, установени в началния етап на проекта. Защото без добре подготвени кадри, притежаващи адекватни дигитални умения, дигиталната трансформация  в най-добрия случай ще буксува, да не казвам, че няма да е възможна. А също така, нивото на умения, в частност на дигиталните умения, трябва да се поддържа чрез учене през целия живот. Само чрез надграждане на компетентностите и приемственост между поколенията бизнесът ще гарантира траен, устойчив ръст“, каза от своя страна Габриела Чифличка, генерален секретар на „Аплиа България“.

Изтеглете: СНИМКИ I ПРЕЗЕНТАЦИЯ